За книгата: 2019 / ... Глеб беше болен. Мислите ми бяха объркани. Той отново улови погледа на Настя, но прочете в него само най-дълбокия, отблъскващ ужас - тя видя как използва аспирински шунтове. Нещо се счупи в душата му. Хрумна ми суха, ясна мисъл: „За мен вече няма връщане назад. Добрите дела никога не остават ненаказани.” Стана горчиво. Много огорчен, обиден и самотен, „Ще се видим по-късно…“ той отпусна погледа й, хвърли ARG-8 зад гърба си и, без да поглежда назад, тръгна по древния логриански път, покрай разкъсаните тела на ашангите, повреден бионик. машина, към самотата, непознатото, съдбата…